Логопеди ще консултират безплатно в продължение на месец по време на кампанията „Логопед с добро сърце“, която тази година е под наслов: „Провери, за да знаеш“. Инициативата се организира от Логопедия.БГ и в нея се включват специалисти от цялата страна. Хора, преживели инсулт или родители, желаещи да знаят дали тяхното дете има нарушения в развитието, могат да се възползват от безплатното консултиране през целия март, като записването за часове вече е започнало. Именно през март се отбелязва Европейският ден на логопедичната терапия (6 март), който българските логопеди разпознават и като свой професионален празник.
Дарина Герганова, логопед от Ловеч, вече за трета поредна година се включва в кампанията. „Целта е да стигнем до повече хора с проблеми, да установим съответните нарушения и да им предоставим терапевтичен план“, посочи Герганова.
Тя добави, че след края на кампанията ще се направи обобщение и анализ на диагностицираните случаи.
Логопедът е човекът, който работи върху грубата и фината моторика, който прави масаж, дихателни упражнения при заекващите, коригиране на звукове, нарушения при писането, смятането. Работи за развитие на когнитивните процеси – памет, мислене, внимание, за отстраняване на нарушения в езиково-говорното развитие, афазия след инсулт и др., посочи специалистът.
По думите ѝ по-често търсят специалисти родителите, които много четат и се интересуват се от децата си, без те да имат проблем или нарушение. Все по-малко обаче към тях се обръщат в случаите, когато детето има проблем.
„При мен все по-често идват деца, които са с недоразвитие на речта на 3-4 години, което е стряскащо. Това е периодът, когато коригираме звукове, а с тези деца започваме да съставяме изречения и да натрупваме речников запас. Това се дължи на неглижирането на проблема от страна на учители и родители“, категорична е Герганова.
Родителите в повечето случаи не могат да приемат, че детето има проблем
„Аз насочвам към специалисти, когато виждам симптоматика за дадено заболяване. Родителите в повечето случаи не могат да приемат, че детето им има проблем. Има страх в тях да не се етикира детето им, да не се каже, че то не може, не знае. Искат да избягат от проблема, а той се задълбочава. Трябва да търсим решения. Колкото по-навреме потърсят логопедична помощ, толкова по-добре“, допълни логопедът.
Тя съветва бъдещите майки да си правят всички изследвания, скрининг тестове, фетални морфологии, защото още по време на бременността може да се открият проблемите. „Много е хубаво, след като станат родители да започнат да четат образователна литература, защото педиатрите неглижират този проблем и не всички майки знаят на каква възраст детето им трябва да гука, да стои седнало, да започне да се захранва. Има различна подходяща литература, затова ги алармирам да четат и да бъдат образовани в това. Много често ми се обаждат родители и казват, че имат дете на две години и не знаят дали не е рано да посещава логопед. Не, не е рано“, коментира Герганова.
Според нея, ако детето е родено преждевременно, трябва повече да се наблюдава неговото развитие от родителите и при съмнение за проблем да се потърси специалист.
На година и половина децата трябва да имат речников запас от около 20 думи, а до две години – 50
„На година и половина децата трябва да имат речников запас от около 20 думи, а до две години – 50, като се опитват да съставят прости изречения. Трябва да им е интересно при четене на книжки, да отговорят на името си. Това не се ли случва, е хубаво да се обърнат към нас, специалистите“, добави Дарина Герганова.
По думите ѝ от голямо значение за развитието на говорния апарат е на колко месечна възраст детето е проходило. „Едно дете проходило ли е, развита ли е грубата моторика, няма как и да не проговори“.
Според специалиста хубаво е родителят на осеммесечна възраст да е започнал да захранва детето си, за да има то потребност да дъвче, защото това е много важно при артикулацията. Трябва също да му се четат книги, да му се говори на майчин език и да му се ограничава гледането на телевизия. Ако му пускат телевизионни канали, то те да са на български език, защото може да се получи билингвизъм. Необходимо е вкъщи да се говори само на един език до 4-5 години на детето, когато вече е осъзнато и има речников запас.
„До 7-годишна възраст трябва да е развита много добре фината моторика. Учителите в подготвителна група учат децата на звуков анализ и синтез. Препоръчително е детето да разпознава и да чува съответния звук, за да няма проблеми в училище. Първата работа на нас, логопедите, когато има нарушена артикулация на съответен звук, е да изследваме дали детето чува звука. На тази възраст трябва да могат да структурират правилно изречения, да разказват приказки, да познават числата до 10, повечето звукове да могат да ги диференцират чрез различни игри“, каза Дарина Герганова и добави, че тъй като не се обръща достатъчно внимание, все повече деца имат проблеми в първи клас.
Според нея във всяка детска градина трябва да има логопед, дори е необходимо да се започне още в яслената възраст.
Вече има нова диагноза – „екранни деца“, т. е. зависими от екрана
Тя каза още, че вече има нова диагноза – „екранни деца“, т. е. зависими от екрана. Много често зависимите от устройствата имат симптоматика на децата от аутистичния спектър. Търсят постоянно да правят нещо, хиперактивни са, нямат потребност да говорят, да общуват, да развиват фината моторика. „Телевизията е едно облъчване, постоянно сменящи се картини и по този начин, след това децата искат постоянно да им се сменят задачи, нямат концентрация, проявяват суперактивност, не могат да стоят на едно място, не могат да се концентрират. Алармирам родителите до 3-годишна възраст да ограничават децата от телевизия, таблети, телефони. Трябва да има комуникация с децата. Когато станеш родител, детето е на първо място“, заяви още Дарина Герганова.
